От Сим Гомъри, координатор на Монреал за а World BEYOND War, Април 4, 2024
На 28 март 2024 г., 45 години след ядрената авария на остров Три Майл, Монреал за World BEYOND War и Канадската коалиция за ядрена отговорност бяха домакини на прожекцията на нов документален филм, Радиоактивно: Жените от остров Три Майл.
Аварията на остров Три Майл е ядрен срив на реактор номер 2 през 1979 г. близо до Харисбърг, Пенсилвания. Това е най-тежкият инцидент с ядрена енергия в търговската мрежа в историята на САЩ и, по мнението на Лин Бърнабей, участник в процеса, който защитаваше общността след аварията, „едно от най-големите прикривания в историята“.
Режисьорът Хайди Хътнър пътува до Пенсилвания 45 години след инцидента на остров Три Майл, за да интервюира членове на засегнатите общности и да разбере какво наистина се е случило. В крайна сметка тя съсредоточи разказа си върху четирима невероятни герои – майки, превърнали се в активистки, които отказаха да се „приберат вкъщи и да пекат бисквитки“, както един човек подигравателно посъветва – и вместо това задаваха обезпокоителни въпроси на политици, протестирали срещу повторното отваряне на реактор номер 1, и нае адвокати, за да съди ядрената енергийна компания Metropolitan Edison за щети.
радиоактивен е документален филм, който поставя изисквания към публиката, като не ни казва какво да мислим. Това е сдържан филм, в който лицето на режисьорката е изследване на емпатия, докато тя интервюира хората от остров Три Майл. Хътнър позволява на нейната видеокамера да се задържи върху лицата на жертвите, върху паузите между техните показания, които говорят много, и върху въздушни гледки на буколичната провинция около ядреното съоръжение, зелена и невинна като жертва на жертва. Интересно е, че тези, които защитават ядрената индустрия, са всички мъже и че майките, антиядрените активисти (Джейн Фонда, Хелън Калдикот например) и дори двамата адвокати, които продължават да търсят истината и справедливостта по този въпрос, са жени , и това през 1979 г., във време, когато жените се идентифицират по-често като домакини, отколкото като работещи на заплата.
Има няколко обезпокоителни аспекта на този случай:
- Вестниците широко съобщаваха, че няма опасност за населението от срива - но въз основа на уверения от индустрията, а не на действителни данни. Уредите, които трябваше да измерват радиоактивността в реактора, бяха заседнали по време на аварията.
- Съдебното производство за повторно отваряне на реактора разкри редица прикривания и калпави практики, но с натрупването на доказателства производството беше внезапно прекратено. Малко след това реакторът все пак беше отворен отново.
- Анекдотичните доказателства за спонтанни аборти и смъртни случаи на селскостопански животни, ракови заболявания и преждевременна смърт на много жители на общности близо до TMI и други неочаквани смъртни случаи бяха премълчани от представители на индустрията и местни политици.
Този филм остана с мен и почувствах, че един от трогателните и озадачаващи аспекти на хората в селските фермерски общности близо до TMI е цялостното им отношение на примирение пред лицето на всички тези несправедливости. Това е особено поразително в интервюто със съпруга на една от жените, който разкрива, че е диагностициран с рак. Той изброява дълъг списък от приятели и членове на семейството в района на остров Три Майл, починали преждевременно от рак, и болката му е очевидна, но изправен пред неизказаната реалност, че той вероятно ще бъде следващият, той се усмихва тъжно и настоява, че е щастлив човек, който е имал добър живот. Съвсем случайно ли е това ядрено съоръжение да се намира близо до общност, където хората са свикнали с известна степен на трудности, които не искат много от живота? Тъй като това отношение на приемане е много удобно за индустрията...
Всъщност четиримата активисти, които са в центъра на документалния филм, сами по себе си са доста наивни. Например, след инцидента, те организираха серия от интервюта с държавен служител и въпреки че тези срещи изглеждат безполезни, жените изразяват само благодарност и учудване само защото той се съгласи да се срещне с тях. Филмът интервюира накратко същия този служител, където той не казва нищо по същество, интервю, което се провежда, показателно, в неговия разкошен дом във Флорида.
В последните моменти на филма научаваме, че главните герои са се съгласили да бъдат тествани за генетични увреждания от излагането им на радиация. Възможно ли е това да е първата стъпка в колективен иск срещу Metropolitan Edison (впоследствие преименуван на GPU и след това на FirstEnergy в опит да се разграничи от своята история)? Със сигурност ще следвам Хайди Хътнер с надеждата, че това е само първа стъпка в проект, който може в крайна сметка да прогони ядрената енергия от лицето на Земята.
Прожекцията в Монреал
Имаше около 40 души на събитието, не толкова, колкото се надявахме, но справедлива активност, като се има предвид, че 28 март беше и датата на друга, континентална онлайн дискусия за този филм и че имаше няколко други местни събития, които се състезаваха за вниманието на хората и че ядрената енергия е доста езотерична тема!
Има много хора, които помогнаха за успеха на това събитие:
Благодаря ви за Гордън Едуардс на Канадската коалиция за ядрена отговорност (CCNR) за съвместното домакинство на това събитие и за предоставянето на своя опит на сесията за въпроси и отговори;
Благодарение на Робърт дел Тредичи за това, че беше на ръка като експерт по време на въпроси и отговори и че донесе снимките си за показване. (Неговата книга, Хората от остров Три Майл, разширява доказателствата във филма и се препоръчва за тези, които искат да копаят по-дълбоко.);
Благодарение на World BEYOND War член на групата и член на Международните лекари за предотвратяване на ядрена война (IPPNW). Д-р Майкъл Дуъркинд за това, че сте част от групата от експерти за Въпроси и отговори;
Благодаря на членовете на групата Клер Адамсън, Ален Пиер Бачеконги намлява Андре Хамелин за помощта при прожекцията. Клер също раздаде стотици листовки, рекламиращи събитието;
Благодарение на Лия Хола на IPPNW за антиядрения банер;
И накрая, едно ГОЛЯМО благодаря Жан-Франсоа Ламарш и всички хора от Cinéma du Parc, които се съгласиха да покажат този филм и които бяха толкова полезни с подготовката. Благодарение на Винсент за това, че беше навсякъде едновременно в нощта на прожекцията.
